21 авг. 2022 г., 18:56  

Към ръба на есента

710 3 8

Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.

 

Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.

 

Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести. 
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.

 

Всеки кораб ще отплува, 
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...