21.08.2022 г., 18:56  

Към ръба на есента

707 3 8

Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.

 

Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.

 

Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести. 
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.

 

Всеки кораб ще отплува, 
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...