Към ръба на есента
Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.
Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.
Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести.
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.
Всеки кораб ще отплува,
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
!!!