21.08.2022 г., 18:56  

Към ръба на есента

708 3 8

Слънцето блести минорно
в захладняващите дни.
Лодките са тъжни ноти
по златистите вълни.

 

Буйният мелтем изпраща
подредените ята.
Погледът ми се отправя
към ръба на есента.

 

Знам, че всякакво начало
своя край ще възвести. 
Вечното е днес умряло –
утре ще се възроди.

 

Всеки кораб ще отплува, 
за да се завърне тук.
Тръгвам днес, но вече чувам
птици, идващи от юг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...