29 abr 2017, 0:06

Към теб...

  Poesía
1.3K 1 6

 

Моя синя тъга

мое щастие бяло

влюбено във брега

на съня ми до нямост

всеки миг съм до теб

и се раждам в дланта ти

в многоточия две

се прелива нощта ни

като капка любов

като спомен за обич

като призрачен зов

в непрогледни завои

все към тебе вървя

и към тебе ме води

онзи къс тишина

доживот непреброден

като в тънка мъгла

избледнели следи

все сънувам ела

ала после мълчиш

и валят тишини

и потъвам във теб

в твойте мрачни вълни

аз възкръсвам море

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...