29 abr 2017, 0:06

Към теб...

  Poesía
1.3K 1 6

 

Моя синя тъга

мое щастие бяло

влюбено във брега

на съня ми до нямост

всеки миг съм до теб

и се раждам в дланта ти

в многоточия две

се прелива нощта ни

като капка любов

като спомен за обич

като призрачен зов

в непрогледни завои

все към тебе вървя

и към тебе ме води

онзи къс тишина

доживот непреброден

като в тънка мъгла

избледнели следи

все сънувам ела

ала после мълчиш

и валят тишини

и потъвам във теб

в твойте мрачни вълни

аз възкръсвам море

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...