Моя синя тъга
мое щастие бяло
влюбено във брега
на съня ми до нямост
всеки миг съм до теб
и се раждам в дланта ти
в многоточия две
се прелива нощта ни
като капка любов
като спомен за обич
като призрачен зов
в непрогледни завои
все към тебе вървя
и към тебе ме води
онзи къс тишина
доживот непреброден
като в тънка мъгла
избледнели следи
все сънувам ела
ала после мълчиш
и валят тишини
и потъвам във теб
в твойте мрачни вълни
аз възкръсвам море
© Геновева Христова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
