Моя синя тъга
мое щастие бяло
влюбено във брега
на съня ми до нямост
всеки миг съм до теб
и се раждам в дланта ти
в многоточия две
се прелива нощта ни
като капка любов
като спомен за обич
като призрачен зов
в непрогледни завои
все към тебе вървя
и към тебе ме води
онзи къс тишина
доживот непреброден
като в тънка мъгла
избледнели следи
все сънувам ела
ала после мълчиш
и валят тишини
и потъвам във теб
в твойте мрачни вълни
аз възкръсвам море
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
