29.04.2017 г., 0:06

Към теб...

1.3K 1 6

 

Моя синя тъга

мое щастие бяло

влюбено във брега

на съня ми до нямост

всеки миг съм до теб

и се раждам в дланта ти

в многоточия две

се прелива нощта ни

като капка любов

като спомен за обич

като призрачен зов

в непрогледни завои

все към тебе вървя

и към тебе ме води

онзи къс тишина

доживот непреброден

като в тънка мъгла

избледнели следи

все сънувам ела

ала после мълчиш

и валят тишини

и потъвам във теб

в твойте мрачни вълни

аз възкръсвам море

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...