29.04.2017 г., 0:06

Към теб...

1.3K 1 6

 

Моя синя тъга

мое щастие бяло

влюбено във брега

на съня ми до нямост

всеки миг съм до теб

и се раждам в дланта ти

в многоточия две

се прелива нощта ни

като капка любов

като спомен за обич

като призрачен зов

в непрогледни завои

все към тебе вървя

и към тебе ме води

онзи къс тишина

доживот непреброден

като в тънка мъгла

избледнели следи

все сънувам ела

ала после мълчиш

и валят тишини

и потъвам във теб

в твойте мрачни вълни

аз възкръсвам море

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...