1 dic 2020, 7:44  

Къща

812 0 6

 

Вятърът блъска вратата

Пердето се ветрее безгрижно

Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата

Тук са си всичките мебели...

Портретите ме следят от стената

Чашата с мляко е още на масата

- малка чинийка с лъжичка до нея...

Печката леко бумти зачервена

Чайника, готви се да изсвири от парата...

Всичко е...както си беше...

Както било е...

Както е ...само в мойте спомени вече...

Няма я къщата...

Стъпвам в копривите...

Броя стъпалата

на къщата...към звездите поела

Сам самичка!

Без изпращач ...и без топла сълзичка...

Казват...тръгнала...

своите стопани да търси...

там нейде...далеч във отвъдното...

 

Valentina Mitova

19/11/2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е странно, когато някой настоява, да променяш това, което си написал...Вместо да прочете внимателно това, което си написал и да го чуе - така, както е написано!
  • Вятърът блъска вратата...
    Вее пердето безгрижно...
    Стъпка по стъпка,... пристъпвам в тъмата...
    Тука са си всичките мебели...
    Сякаш следи ме портрет от стената...
    Чашата с мляко е още на масата...
    малка чинийка с лъжичка до нея...
    Печката леко бумти нажежена...
    Чайникът вече подсвирва от парата...
    Всичко е както си беше...
    Както било е...
    Както е вече във мойте спомени само...
    Няма я къщата...
    Стъпвам в копривите...
    Мълком броя стъпалата...
    къщата, ... път към звездите поела...
    Пуста... Сама е... самичка!...
    Без изпращач и без топла сълзичка...
    Казват, че тръгнала...
    свойте стопани да търси,...
    Някъде там из отвъдното...

    Това е точен дактил. Най-щадящата редакция.
    В анапест ще е по-трудно, Хари.
  • Благодаря! Това е моята форма...Собствена!
  • Много мило и близко до душата!
    Намери формата, Валентина!
    Да кажем анапест.
  • 🌹

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...