Dec 1, 2020, 7:44 AM  

Къща

801 0 6

 

Вятърът блъска вратата

Пердето се ветрее безгрижно

Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата

Тук са си всичките мебели...

Портретите ме следят от стената

Чашата с мляко е още на масата

- малка чинийка с лъжичка до нея...

Печката леко бумти зачервена

Чайника, готви се да изсвири от парата...

Всичко е...както си беше...

Както било е...

Както е ...само в мойте спомени вече...

Няма я къщата...

Стъпвам в копривите...

Броя стъпалата

на къщата...към звездите поела

Сам самичка!

Без изпращач ...и без топла сълзичка...

Казват...тръгнала...

своите стопани да търси...

там нейде...далеч във отвъдното...

 

Valentina Mitova

19/11/2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е странно, когато някой настоява, да променяш това, което си написал...Вместо да прочете внимателно това, което си написал и да го чуе - така, както е написано!
  • Вятърът блъска вратата...
    Вее пердето безгрижно...
    Стъпка по стъпка,... пристъпвам в тъмата...
    Тука са си всичките мебели...
    Сякаш следи ме портрет от стената...
    Чашата с мляко е още на масата...
    малка чинийка с лъжичка до нея...
    Печката леко бумти нажежена...
    Чайникът вече подсвирва от парата...
    Всичко е както си беше...
    Както било е...
    Както е вече във мойте спомени само...
    Няма я къщата...
    Стъпвам в копривите...
    Мълком броя стъпалата...
    къщата, ... път към звездите поела...
    Пуста... Сама е... самичка!...
    Без изпращач и без топла сълзичка...
    Казват, че тръгнала...
    свойте стопани да търси,...
    Някъде там из отвъдното...

    Това е точен дактил. Най-щадящата редакция.
    В анапест ще е по-трудно, Хари.
  • Благодаря! Това е моята форма...Собствена!
  • Много мило и близко до душата!
    Намери формата, Валентина!
    Да кажем анапест.
  • 🌹

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...