1 дек. 2020 г., 07:44  

Къща

805 0 6

 

Вятърът блъска вратата

Пердето се ветрее безгрижно

Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата

Тук са си всичките мебели...

Портретите ме следят от стената

Чашата с мляко е още на масата

- малка чинийка с лъжичка до нея...

Печката леко бумти зачервена

Чайника, готви се да изсвири от парата...

Всичко е...както си беше...

Както било е...

Както е ...само в мойте спомени вече...

Няма я къщата...

Стъпвам в копривите...

Броя стъпалата

на къщата...към звездите поела

Сам самичка!

Без изпращач ...и без топла сълзичка...

Казват...тръгнала...

своите стопани да търси...

там нейде...далеч във отвъдното...

 

Valentina Mitova

19/11/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е странно, когато някой настоява, да променяш това, което си написал...Вместо да прочете внимателно това, което си написал и да го чуе - така, както е написано!
  • Вятърът блъска вратата...
    Вее пердето безгрижно...
    Стъпка по стъпка,... пристъпвам в тъмата...
    Тука са си всичките мебели...
    Сякаш следи ме портрет от стената...
    Чашата с мляко е още на масата...
    малка чинийка с лъжичка до нея...
    Печката леко бумти нажежена...
    Чайникът вече подсвирва от парата...
    Всичко е както си беше...
    Както било е...
    Както е вече във мойте спомени само...
    Няма я къщата...
    Стъпвам в копривите...
    Мълком броя стъпалата...
    къщата, ... път към звездите поела...
    Пуста... Сама е... самичка!...
    Без изпращач и без топла сълзичка...
    Казват, че тръгнала...
    свойте стопани да търси,...
    Някъде там из отвъдното...

    Това е точен дактил. Най-щадящата редакция.
    В анапест ще е по-трудно, Хари.
  • Благодаря! Това е моята форма...Собствена!
  • Много мило и близко до душата!
    Намери формата, Валентина!
    Да кажем анапест.
  • 🌹

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...