1.12.2020 г., 7:44  

Къща

802 0 6

 

Вятърът блъска вратата

Пердето се ветрее безгрижно

Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата

Тук са си всичките мебели...

Портретите ме следят от стената

Чашата с мляко е още на масата

- малка чинийка с лъжичка до нея...

Печката леко бумти зачервена

Чайника, готви се да изсвири от парата...

Всичко е...както си беше...

Както било е...

Както е ...само в мойте спомени вече...

Няма я къщата...

Стъпвам в копривите...

Броя стъпалата

на къщата...към звездите поела

Сам самичка!

Без изпращач ...и без топла сълзичка...

Казват...тръгнала...

своите стопани да търси...

там нейде...далеч във отвъдното...

 

Valentina Mitova

19/11/2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е странно, когато някой настоява, да променяш това, което си написал...Вместо да прочете внимателно това, което си написал и да го чуе - така, както е написано!
  • Вятърът блъска вратата...
    Вее пердето безгрижно...
    Стъпка по стъпка,... пристъпвам в тъмата...
    Тука са си всичките мебели...
    Сякаш следи ме портрет от стената...
    Чашата с мляко е още на масата...
    малка чинийка с лъжичка до нея...
    Печката леко бумти нажежена...
    Чайникът вече подсвирва от парата...
    Всичко е както си беше...
    Както било е...
    Както е вече във мойте спомени само...
    Няма я къщата...
    Стъпвам в копривите...
    Мълком броя стъпалата...
    къщата, ... път към звездите поела...
    Пуста... Сама е... самичка!...
    Без изпращач и без топла сълзичка...
    Казват, че тръгнала...
    свойте стопани да търси,...
    Някъде там из отвъдното...

    Това е точен дактил. Най-щадящата редакция.
    В анапест ще е по-трудно, Хари.
  • Благодаря! Това е моята форма...Собствена!
  • Много мило и близко до душата!
    Намери формата, Валентина!
    Да кажем анапест.
  • 🌹

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...