1.12.2020 г., 7:44  

Къща

808 0 6

 

Вятърът блъска вратата

Пердето се ветрее безгрижно

Стъпка по стъпка...пристъпвам в тъмата

Тук са си всичките мебели...

Портретите ме следят от стената

Чашата с мляко е още на масата

- малка чинийка с лъжичка до нея...

Печката леко бумти зачервена

Чайника, готви се да изсвири от парата...

Всичко е...както си беше...

Както било е...

Както е ...само в мойте спомени вече...

Няма я къщата...

Стъпвам в копривите...

Броя стъпалата

на къщата...към звездите поела

Сам самичка!

Без изпращач ...и без топла сълзичка...

Казват...тръгнала...

своите стопани да търси...

там нейде...далеч във отвъдното...

 

Valentina Mitova

19/11/2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е странно, когато някой настоява, да променяш това, което си написал...Вместо да прочете внимателно това, което си написал и да го чуе - така, както е написано!
  • Вятърът блъска вратата...
    Вее пердето безгрижно...
    Стъпка по стъпка,... пристъпвам в тъмата...
    Тука са си всичките мебели...
    Сякаш следи ме портрет от стената...
    Чашата с мляко е още на масата...
    малка чинийка с лъжичка до нея...
    Печката леко бумти нажежена...
    Чайникът вече подсвирва от парата...
    Всичко е както си беше...
    Както било е...
    Както е вече във мойте спомени само...
    Няма я къщата...
    Стъпвам в копривите...
    Мълком броя стъпалата...
    къщата, ... път към звездите поела...
    Пуста... Сама е... самичка!...
    Без изпращач и без топла сълзичка...
    Казват, че тръгнала...
    свойте стопани да търси,...
    Някъде там из отвъдното...

    Това е точен дактил. Най-щадящата редакция.
    В анапест ще е по-трудно, Хари.
  • Благодаря! Това е моята форма...Собствена!
  • Много мило и близко до душата!
    Намери формата, Валентина!
    Да кажем анапест.
  • 🌹

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...