22 июл. 2018 г., 00:20

Къща от думи 

  Поэзия » Другая
1650 22 23

И понеже не зная дали съм оттук,

още в тъмните вечери стихове пиша.

Дъждовете прииждат студени от юг

и закапват в улуците – тънка въздишка.

 

Аз не тръгвам да търся по пътища свят

невъзможно скроен, като дреха да стяга.

Имам малък, за мене красив необят

и познавам до дъното земната тяга.

 

Счупих толкова, колкото трябва игли

за да мога от думи криле да ушия,

да повдигна завеси, зад тях да боли

и остана смълчана пред болката виеща.

 

Да си взема поуката, раната в гръд

и отпия от суша в забравена стомна.

Да износя вина без присъда от съд,

и че всякоя обич е лек, да запомня.

 

После кротко да вляза в една тишина,

с аромат на зелено и люляци кичести.

Там, където с очи на смирена жена

да се видя със сплетени плитки момиче.

 

И понеже не зная дали съм оттук,

построявам си често от думите къща.

Без прозорци, врати, без кънтежи от звук,

но където обичам отвън да се връщам.

 

 

© Ани Монева Все права защищены

КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...
  3881  11  17 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно
  • Благодаря на спрелите се при това стихотворение!
    Специални благодарности на Мая, която с прочита си му вдъхна нов живот и който е много мой.
  • Прекрасно! Благодаря за усещането!
  • И аз се спирам тук, за да те поздравя и да си измечтая къща от думи!
  • Да му се насладя отново...!
  • Къща от думи - щастлив пристан за душата!
  • Благодаря, че след толкова време сте се спрели тук!
  • "После кротко да вляза в една тишина,

    с аромат на зелено и люляци кичести."

    На пръсти влязох. Вдишах тишина.
    В дома от думи всичко е вълшебно.
    И няма непростена самота
    защото обичта е всецелебна...
  • Толкова много поезия!

    " После кротко да вляза в една тишина
    с аромат на зелено и люляци кичести!!!👏

    Добре че прочита на Мая ме доведе тук! Браво!💕
  • Ани,
    Да вляза и аз във твойта къща
    и ще замълча...Дъхът ми спира,
    защото ти с таланта си превръщаш
    във чудо всеки стих и мозъкът не реагира...
  • Още една, дето не знае дали е оттук... Аничка, поздравите ми за този стих!
  • Много ми хареса! Поздрав, Ани!
  • "Всяка обич е лек" - това е крайъгълният камък на къщата.
    Поздрави!
  • Чудесно!
  • Много ми хареса ,Ани!
    " и отпия от суша в забравена стомна"
    По-образен ти е този стих, по-смел...драматичен и много ти отива...
    Аплодисменти!
  • Хубаво е! Поздравления и от мен, Анита!
  • !!! И понеже не зная дали съм оттук,
    построявам си често от думите къща.
    Без прозорци, врати, без кътежи от звук,
    но където обичам отвън да се връщам.
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Много интересно! Като гатанка ми е малко. Не стига един прочит. Поздрави, Ани!
  • Твоята поезия винаги навежда на размисъл, Ани!...
    Чудесен е и този стих!...
  • Разкош!
  • Хареса ми твоята къща от думи, Ани! Интересно хрумване.Поздрави!
  • И аз се приютих за малко в тази уютна спретната къщичка. Много оригинално и въздействащо!
Предложения
: ??:??