Късно

2 feb 2011, 10:03

Poesía » De amor

1437 0 21

Снощи с усмивка разказвах
нашите мигове светли.
Че хоризонтът е срязан
после, внезапно, усетих.
Въздухът,с който те вдишвах
като олово натегна.
Под радостта си предишна
като под плоча легнах.
Боже, нима съм умряла?
Как тъй - за нас да е късно.
Само душата ми бяла
няма да спре да те търси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Късно

Искате да прочетете повече?

Propuestas