Feb 2, 2011, 10:03 AM

Късно

  Poetry » Love
1.6K 0 21

Снощи с усмивка разказвах

нашите мигове светли.

Че хоризонтът е срязан

после, внезапно, усетих.

 

Въздухът,с който те вдишвах

като олово натегна.

Под радостта си предишна

като под плоча легнах.

 

Боже, нима съм умряла?

Как тъй - за нас да  е късно.

Само душата ми бяла

няма да спре да те търси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Валя!
    Доче,замисли ме.Такова впечатление ли оставям?АЗ се смятам за весел човек и се усмихвам през по-голяма част от времето.
    Смиф,четиристишието си е само това,не е част от нещо по-голямо.То ми е дебютът тук.
  • Ах, тази плоча... сякаш мен затисна.
    Радвам се, че открих поезията ти, Цонка!
    П.П.: Четиристишието в профила ти страшно ми харесва. Дано да намеря цялото стихотворение.
  • Бяла и тъжна душа...
    Капка красиво обичане.
    Вечност и миг във едно
    обещано и крехко наричане...
  • Хубав стих!
  • Добре дошла ,Нели!Моята най-добра приятелка се казва Анелия,но това вече го казвах,когато и посветих "Бурята".Да ти е хубава вечерта!!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...