Късно

Поезия » Любовна

1.6K 0 21

Снощи с усмивка разказвах

нашите мигове светли.

Че хоризонтът е срязан

после, внезапно, усетих.

Въздухът,с който те вдишвах

като олово натегна.

Под радостта си предишна

като под плоча легнах.

Боже, нима съм умряла?

Как тъй - за нас да е късно.

Само душата ми бяла

няма да спре да те търси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Благодаря ти,Валя!
Доче,замисли ме.Такова впечатление ли оставям?АЗ се смятам за весел човек и се усмихвам през по-голяма част от времето.
Смиф,четиристишието си е само това,не е част от нещо по-голямо.То ми е дебютът тук.

2011-05-29T08:01:56+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Ах, тази плоча... сякаш мен затисна.
Радвам се, че открих поезията ти, Цонка!
П.П.: Четиристишието в профила ти страшно ми харесва. Дано да намеря цялото стихотворение.

2011-05-04T15:33:47+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Бяла и тъжна душа...
Капка красиво обичане.
Вечност и миг във едно
обещано и крехко наричане...

2011-02-02T23:08:25+02:00
valia1771 (Ивон)

Хубав стих!

2011-02-02T20:46:05+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Добре дошла ,Нели!Моята най-добра приятелка се казва Анелия,но това вече го казвах,когато и посветих "Бурята".Да ти е хубава вечерта!!!!

2011-02-02T20:29:22+02:00