2 feb 2007, 21:15

КЪСНО Е 

  Poesía
639 0 9
Защо сега ръката си във моята оплиташ
и ме галиш с пръсти, пламнали от страст?
Защо студени бяха ласките, когато те обичах
и всяка вечер те изпращах с плач?

Тази нощ защо ме молиш да не тръгвам,
нощта, в която ме докосваш за последен път?
Ще си отида с ветровете, тиха и бездиханна,
и така красива, сякаш за последен път.

Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори.
От теб си тръгвам. Аз не те обичам!
Вече не! Сега е твоят ред да те боли.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??