Защо сега ръката си във моята оплиташ и ме галиш с пръсти, пламнали от страст? Защо студени бяха ласките, когато те обичах и всяка вечер те изпращах с плач?
Тази нощ защо ме молиш да не тръгвам, нощта, в която ме докосваш за последен път? Ще си отида с ветровете, тиха и бездиханна, и така красива, сякаш за последен път.
Не ме моли! Различна съм! Не онази същата наивна, готова в своята любов да изгори. От теб си тръгвам. Аз не те обичам! Вече не! Сега е твоят ред да те боли.
"Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори."
Това ми хареса Сияна, но финалът сякаш е твърде рязък, защо искаш да го боли!? Аз не бих искала този , когото съм обичала да го боли.
Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отличен!
Много хубав стих!