2.02.2007 г., 21:15 ч.

КЪСНО Е 

  Поезия
640 0 9
Защо сега ръката си във моята оплиташ
и ме галиш с пръсти, пламнали от страст?
Защо студени бяха ласките, когато те обичах
и всяка вечер те изпращах с плач?

Тази нощ защо ме молиш да не тръгвам,
нощта, в която ме докосваш за последен път?
Ще си отида с ветровете, тиха и бездиханна,
и така красива, сякаш за последен път.

Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори.
От теб си тръгвам. Аз не те обичам!
Вече не! Сега е твоят ред да те боли.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??