Feb 2, 2007, 9:15 PM
КЪСНО Е
Защо сега ръката си във моята оплиташ
и ме галиш с пръсти, пламнали от страст?
Защо студени бяха ласките, когато те обичах
и всяка вечер те изпращах с плач?
Тази нощ защо ме молиш да не тръгвам,
нощта, в която ме докосваш за последен път?
Ще си отида с ветровете, тиха и бездиханна,
и така красива, сякаш за последен път.
Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори.
От теб си тръгвам. Аз не те обичам!
Вече не! Сега е твоят ред да те боли.
и ме галиш с пръсти, пламнали от страст?
Защо студени бяха ласките, когато те обичах
и всяка вечер те изпращах с плач?
Тази нощ защо ме молиш да не тръгвам,
нощта, в която ме докосваш за последен път?
Ще си отида с ветровете, тиха и бездиханна,
и така красива, сякаш за последен път.
Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори.
От теб си тръгвам. Аз не те обичам!
Вече не! Сега е твоят ред да те боли.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори."
Това ми хареса Сияна, но финалът сякаш е твърде рязък, защо искаш да го боли!? Аз не бих искала този , когото съм обичала да го боли.
Поздравления! -
много ме разчувства много е добро!поздрави!
-
Хубав стих за раздялата Сияна,
силни и категорични думи.
Поздрав и усмивка. -
сияеща сиянка
-
Ласка,Мими,Христо,благодаря ви
за милите думи! -
Много хубав стих, Сияна!!! Поздрави!!!
-
страхотнооо ееееееее
-
Хубаво е!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Отличен!
Много хубав стих!