КЪСНО Е
Защо сега ръката си във моята оплиташ
и ме галиш с пръсти, пламнали от страст?
Защо студени бяха ласките, когато те обичах
и всяка вечер те изпращах с плач?
Тази нощ защо ме молиш да не тръгвам,
нощта, в която ме докосваш за последен път?
Ще си отида с ветровете, тиха и бездиханна,
и така красива, сякаш за последен път.
Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори.
От теб си тръгвам. Аз не те обичам!
Вече не! Сега е твоят ред да те боли.
и ме галиш с пръсти, пламнали от страст?
Защо студени бяха ласките, когато те обичах
и всяка вечер те изпращах с плач?
Тази нощ защо ме молиш да не тръгвам,
нощта, в която ме докосваш за последен път?
Ще си отида с ветровете, тиха и бездиханна,
и така красива, сякаш за последен път.
Не ме моли! Различна съм! Не онази същата
наивна, готова в своята любов да изгори.
От теб си тръгвам. Аз не те обичам!
Вече не! Сега е твоят ред да те боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
