13 dic 2013, 22:38

Лапички

  Poesía » Otra
762 0 8

Черно коте съм.

Минавам през краката
на бял и тих тринайсти петък.

А той ме вдига от земята
и обещава
точно днес да бъде светъл.
Увива ме в най-пухкавото одеало
от няколко мечти,
бродирани с усмивки,
които всъщност са начало
на спектакъл
за щастливки.
Издигнал се над всяко суеверие
погалва Петък мокрите ми лапи.
Смарагдово блестят очите ми.
Снежинка по носа опитва да ме хапе.

Lucky

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...