Черно коте съм.
Минавам през краката
на бял и тих тринайсти петък.
А той ме вдига от земята
и обещава
точно днес да бъде светъл.
Увива ме в най-пухкавото одеало
от няколко мечти,
бродирани с усмивки,
които всъщност са начало
на спектакъл
за щастливки.
Издигнал се над всяко суеверие
погалва Петък мокрите ми лапи.
Смарагдово блестят очите ми.
Снежинка по носа опитва да ме хапе.
Lucky
© Лъки All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
