13 дек. 2013 г., 22:38

Лапички

761 0 8

Черно коте съм.

Минавам през краката
на бял и тих тринайсти петък.

А той ме вдига от земята
и обещава
точно днес да бъде светъл.
Увива ме в най-пухкавото одеало
от няколко мечти,
бродирани с усмивки,
които всъщност са начало
на спектакъл
за щастливки.
Издигнал се над всяко суеверие
погалва Петък мокрите ми лапи.
Смарагдово блестят очите ми.
Снежинка по носа опитва да ме хапе.

Lucky

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...