13.12.2013 г., 22:38

Лапички

757 0 8

Черно коте съм.

Минавам през краката
на бял и тих тринайсти петък.

А той ме вдига от земята
и обещава
точно днес да бъде светъл.
Увива ме в най-пухкавото одеало
от няколко мечти,
бродирани с усмивки,
които всъщност са начало
на спектакъл
за щастливки.
Издигнал се над всяко суеверие
погалва Петък мокрите ми лапи.
Смарагдово блестят очите ми.
Снежинка по носа опитва да ме хапе.

Lucky

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...