9 oct 2015, 23:59
Лавина
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем,
разстроен е духът ни под леда,
но трябва чувства да възстанат,
всесилни да се върнем към света.
Надежда трябва да гори и пламък,
а думите да бъдат пак свещта,
на словото, от смисъла подарък,
най-щедрият продукт на мисълта.
На утрото сме ние продължение,
денят започва с капчици роса.
Лавините умират след падение,
отдали своя дух на пропастта.
© Елена Костадинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
С Таня!
-
Хубаво е при теб. Стихотворение за препрочитане. Поздравявам те.
-
Последният куплет е уникален, а последните му два реда са шеметно прозрение. Поздравявам те за това откритие, Елена, увенчаващо хубавото ти стихотворение! От мен - отличен и весел уикенд!
-
Лавините умират след падение,
отдали своя дух на пропастта.
Хареса ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
С него ме подсети за нещо, което бях прочел някъде, макар че смислово се различават: "Когато пропастите се самоубиват - скачат в хората..."
Хубав уикенд, Слънчо!