Лавина
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем,
разстроен е духът ни под леда,
но трябва чувства да възстанат,
всесилни да се върнем към света.
Надежда трябва да гори и пламък,
а думите да бъдат пак свещта,
на словото, от смисъла подарък,
най-щедрият продукт на мисълта.
На утрото сме ние продължение,
денят започва с капчици роса.
Лавините умират след падение,
отдали своя дух на пропастта.
© Елена Костадинова All rights reserved.
