9.10.2015 г., 23:59 ч.
Лавина
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем,
разстроен е духът ни под леда,
но трябва чувства да възстанат,
всесилни да се върнем към света.
Надежда трябва да гори и пламък,
а думите да бъдат пак свещта,
на словото, от смисъла подарък,
най-щедрият продукт на мисълта.
На утрото сме ние продължение,
денят започва с капчици роса.
Лавините умират след падение,
отдали своя дух на пропастта.
© Елена Костадинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
С Таня!
-
Хубаво е при теб. Стихотворение за препрочитане. Поздравявам те.
-
Последният куплет е уникален, а последните му два реда са шеметно прозрение. Поздравявам те за това откритие, Елена, увенчаващо хубавото ти стихотворение! От мен - отличен и весел уикенд!
-
Лавините умират след падение,
отдали своя дух на пропастта.
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
С него ме подсети за нещо, което бях прочел някъде, макар че смислово се различават: "Когато пропастите се самоубиват - скачат в хората..."
Хубав уикенд, Слънчо!