9 окт. 2015 г., 23:59

Лавина 

  Поэзия » Философская
723 0 5
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем,
разстроен е духът ни под леда,
но трябва чувства да възстанат,
всесилни да се върнем към света.
Надежда трябва да гори и пламък,
а думите да бъдат пак свещта,
на словото, от смисъла подарък,
най-щедрият продукт на мисълта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Все права защищены

Предложения
: ??:??