20 dic 2008, 13:17

Лешояди

  Poesía
1.9K 0 9

С маски лицемерни

и гласове неверни

хората подмамват,

живота им ограбват.

 

Сърцата им закоравели

човещина не познават,

злобата в тях пропита,

стърчи като отровна гъба

във вените им впита.

 

Когато паднеш в калта,

свалят маските на скръбта

и лицата им лъсват - уродливи,

изкривени, саможиви.

 

С човки ненаситни

плътта ти разкъсват

и милост нямат

за душата ти стаена.

 

Когато паднал си - тежко ти,

долитат на мига, за кръв зажаднели

и заграбват това, за което са копнели.

Боже, те нямат насита!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...