20 dic 2008, 13:17

Лешояди

  Poesía
1.9K 0 9

С маски лицемерни

и гласове неверни

хората подмамват,

живота им ограбват.

 

Сърцата им закоравели

човещина не познават,

злобата в тях пропита,

стърчи като отровна гъба

във вените им впита.

 

Когато паднеш в калта,

свалят маските на скръбта

и лицата им лъсват - уродливи,

изкривени, саможиви.

 

С човки ненаситни

плътта ти разкъсват

и милост нямат

за душата ти стаена.

 

Когато паднал си - тежко ти,

долитат на мига, за кръв зажаднели

и заграбват това, за което са копнели.

Боже, те нямат насита!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....