20 dic 2008, 13:17

Лешояди

  Poesía
1.9K 0 9

С маски лицемерни

и гласове неверни

хората подмамват,

живота им ограбват.

 

Сърцата им закоравели

човещина не познават,

злобата в тях пропита,

стърчи като отровна гъба

във вените им впита.

 

Когато паднеш в калта,

свалят маските на скръбта

и лицата им лъсват - уродливи,

изкривени, саможиви.

 

С човки ненаситни

плътта ти разкъсват

и милост нямат

за душата ти стаена.

 

Когато паднал си - тежко ти,

долитат на мига, за кръв зажаднели

и заграбват това, за което са копнели.

Боже, те нямат насита!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...