Dec 20, 2008, 1:17 PM

Лешояди

  Poetry
1.9K 0 9

С маски лицемерни

и гласове неверни

хората подмамват,

живота им ограбват.

 

Сърцата им закоравели

човещина не познават,

злобата в тях пропита,

стърчи като отровна гъба

във вените им впита.

 

Когато паднеш в калта,

свалят маските на скръбта

и лицата им лъсват - уродливи,

изкривени, саможиви.

 

С човки ненаситни

плътта ти разкъсват

и милост нямат

за душата ти стаена.

 

Когато паднал си - тежко ти,

долитат на мига, за кръв зажаднели

и заграбват това, за което са копнели.

Боже, те нямат насита!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...