20 дек. 2008 г., 13:17

Лешояди

1.9K 0 9

С маски лицемерни

и гласове неверни

хората подмамват,

живота им ограбват.

 

Сърцата им закоравели

човещина не познават,

злобата в тях пропита,

стърчи като отровна гъба

във вените им впита.

 

Когато паднеш в калта,

свалят маските на скръбта

и лицата им лъсват - уродливи,

изкривени, саможиви.

 

С човки ненаситни

плътта ти разкъсват

и милост нямат

за душата ти стаена.

 

Когато паднал си - тежко ти,

долитат на мига, за кръв зажаднели

и заграбват това, за което са копнели.

Боже, те нямат насита!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...