Лешояди
С маски лицемерни
и гласове неверни
хората подмамват,
живота им ограбват.
Сърцата им закоравели
човещина не познават,
злобата в тях пропита,
стърчи като отровна гъба
във вените им впита.
Когато паднеш в калта,
свалят маските на скръбта
и лицата им лъсват - уродливи,
изкривени, саможиви.
С човки ненаситни
плътта ти разкъсват
и милост нямат
за душата ти стаена.
Когато паднал си - тежко ти,
долитат на мига, за кръв зажаднели
и заграбват това, за което са копнели.
Боже, те нямат насита!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
