25 nov 2017, 17:18

Личен лекар

  Poesía » Otra
548 1 12

             Посърнал днес скитам из града,

             ще сменям личният си лекар.

             Не ми предписа хапче за тъга,

             така се случи,изгубих любовта.

 

            Вдигни си потника ми казва,

            слушалки някакви изважда.

            Апарат за кръвно ми показва.

            Тропа ми по кръста,ставите!

 

            Предписва ми рецепта проста,

            аспирин и аналгин горчив.

            Говори нещо,а аз под моста,

            ще свърша моят път трънлив!

 

           Навън старец свит,кат таралеж,

           чорапи вълнени обува.

           Не бой се чедо,хей младеж!

           Времето!Времето лекува!

 

 

           

            

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,за хубавият коментар,Ирина!Ти бъди жива и здрава!
  • Тези така наречени джипита са една измислена институция,която само усложнява ситуацията,много чакане,лепта,,а ти пък искаш да разбира и от любовна мъка,Хари...Моето, например ,само мери кръвно,дава ти някакво лекарство "да пробваме дали ще мине"облечен като погребален агент във всичко черно,но мнооого дава направления!Затова не го сменям.
  • Благодаря на всички!Бог с вас!
  • Личните лекари толкова си могат само, аспирин и аналгин, по-важно е ние да се вземем в ръце и да продължим напред! Отново поднасяш нещо интересно и в типично твой стил, Хари, за което те поздравявам!
  • Радвай се на живота, Хари! Трябва да има тъга, за да оценим щастието и да го видим!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...