Nov 25, 2017, 5:18 PM

Личен лекар

  Poetry » Other
541 1 12

             Посърнал днес скитам из града,

             ще сменям личният си лекар.

             Не ми предписа хапче за тъга,

             така се случи,изгубих любовта.

 

            Вдигни си потника ми казва,

            слушалки някакви изважда.

            Апарат за кръвно ми показва.

            Тропа ми по кръста,ставите!

 

            Предписва ми рецепта проста,

            аспирин и аналгин горчив.

            Говори нещо,а аз под моста,

            ще свърша моят път трънлив!

 

           Навън старец свит,кат таралеж,

           чорапи вълнени обува.

           Не бой се чедо,хей младеж!

           Времето!Времето лекува!

 

 

           

            

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,за хубавият коментар,Ирина!Ти бъди жива и здрава!
  • Тези така наречени джипита са една измислена институция,която само усложнява ситуацията,много чакане,лепта,,а ти пък искаш да разбира и от любовна мъка,Хари...Моето, например ,само мери кръвно,дава ти някакво лекарство "да пробваме дали ще мине"облечен като погребален агент във всичко черно,но мнооого дава направления!Затова не го сменям.
  • Благодаря на всички!Бог с вас!
  • Личните лекари толкова си могат само, аспирин и аналгин, по-важно е ние да се вземем в ръце и да продължим напред! Отново поднасяш нещо интересно и в типично твой стил, Хари, за което те поздравявам!
  • Радвай се на живота, Хари! Трябва да има тъга, за да оценим щастието и да го видим!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...