25 нояб. 2017 г., 17:18

Личен лекар

544 1 12

             Посърнал днес скитам из града,

             ще сменям личният си лекар.

             Не ми предписа хапче за тъга,

             така се случи,изгубих любовта.

 

            Вдигни си потника ми казва,

            слушалки някакви изважда.

            Апарат за кръвно ми показва.

            Тропа ми по кръста,ставите!

 

            Предписва ми рецепта проста,

            аспирин и аналгин горчив.

            Говори нещо,а аз под моста,

            ще свърша моят път трънлив!

 

           Навън старец свит,кат таралеж,

           чорапи вълнени обува.

           Не бой се чедо,хей младеж!

           Времето!Времето лекува!

 

 

           

            

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,за хубавият коментар,Ирина!Ти бъди жива и здрава!
  • Тези така наречени джипита са една измислена институция,която само усложнява ситуацията,много чакане,лепта,,а ти пък искаш да разбира и от любовна мъка,Хари...Моето, например ,само мери кръвно,дава ти някакво лекарство "да пробваме дали ще мине"облечен като погребален агент във всичко черно,но мнооого дава направления!Затова не го сменям.
  • Благодаря на всички!Бог с вас!
  • Личните лекари толкова си могат само, аспирин и аналгин, по-важно е ние да се вземем в ръце и да продължим напред! Отново поднасяш нещо интересно и в типично твой стил, Хари, за което те поздравявам!
  • Радвай се на живота, Хари! Трябва да има тъга, за да оценим щастието и да го видим!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...