25.11.2017 г., 17:18

Личен лекар

547 1 12

             Посърнал днес скитам из града,

             ще сменям личният си лекар.

             Не ми предписа хапче за тъга,

             така се случи,изгубих любовта.

 

            Вдигни си потника ми казва,

            слушалки някакви изважда.

            Апарат за кръвно ми показва.

            Тропа ми по кръста,ставите!

 

            Предписва ми рецепта проста,

            аспирин и аналгин горчив.

            Говори нещо,а аз под моста,

            ще свърша моят път трънлив!

 

           Навън старец свит,кат таралеж,

           чорапи вълнени обува.

           Не бой се чедо,хей младеж!

           Времето!Времето лекува!

 

 

           

            

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,за хубавият коментар,Ирина!Ти бъди жива и здрава!
  • Тези така наречени джипита са една измислена институция,която само усложнява ситуацията,много чакане,лепта,,а ти пък искаш да разбира и от любовна мъка,Хари...Моето, например ,само мери кръвно,дава ти някакво лекарство "да пробваме дали ще мине"облечен като погребален агент във всичко черно,но мнооого дава направления!Затова не го сменям.
  • Благодаря на всички!Бог с вас!
  • Личните лекари толкова си могат само, аспирин и аналгин, по-важно е ние да се вземем в ръце и да продължим напред! Отново поднасяш нещо интересно и в типично твой стил, Хари, за което те поздравявам!
  • Радвай се на живота, Хари! Трябва да има тъга, за да оценим щастието и да го видим!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...