Лимонади от морски стъкла и рапани
Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално.
Ако спре, то ще стане квадрат -
побелял до решетка кристална,
ще забави, ще спре в кръговрат.
А вратът му в небето покълнал -
ще зарови ръцете си в танц.
Наобратно смехът му ще тръгне -
нанагорно по плоча със валс.
Вече будното бузи издува
и боботи със бебешки глас,
и очите си птичи сънува -
как размачква по морски атлаз.
А размахът на чайките кряска
нежно - в сутрешна пара от чай,
който в каната парещо бляска -
предвещавайки обеден рай.
Но навън е все още прохладно.
С ведрина то събужда лъчите -
по едно, по едно, бавно, бавно -
във морето си мие очите.
И прозява се в облаци, още.
И подпухнали устни премлясква -
да целува, да пее, но после -
първо отливът нека попляска.
Нотите се завихрят в посока,
след прозрачния бриз наредени -
по стените се удрят със скокове
и излизат в ушите ти взели
паметта на солта и на топлото.
В грамофона ти розов и джобен
са записали даже и мокрото.
Раковина е спомен за спомен.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудна морска поезия, и не само...
Четох и си мислех - яяя, и какво още?! -
За пръв път чета нещо твое, но определено няма да е за последен!
Чудесна си.
-
!
-
Красиво, майсторско стихо... Поздрави!...
-
Отново си сътворила нещо много хубаво, Северина!
Образи, образи, образи...
Сблъскват се помежду си като птиците от едноименния филм на Хичкок /по книгата на Дафни Дьо Мюрие/. И от тези сблъсъци на крилата им се отключва /като при сблъсък на елементарини частици/ поетична енергия. А това е хубаво за поезията, за теб, за мен и за останалите читатели.
Поздравление!: /последният от С./
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Марин, радвам се, че ти е харесало!
Ангел, !, ха-ха
Таня, ще се радвам, макар тепърва да започна да изваждам подобни стихове (:
Красимир, радвам се когато присъстваш в коментарите! Може би това е най-голямата похвала, която мога да получа. А морето... о, Морето е моята любов... мога да говоря за него в захлас с дни!
Поздрав от мен -С