Лимонади от морски стъкла и рапани
Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално.
Ако спре, то ще стане квадрат -
побелял до решетка кристална,
ще забави, ще спре в кръговрат.
А вратът му в небето покълнал -
ще зарови ръцете си в танц.
Наобратно смехът му ще тръгне -
нанагорно по плоча със валс.
Вече будното бузи издува
и боботи със бебешки глас,
и очите си птичи сънува -
как размачква по морски атлаз.
А размахът на чайките кряска
нежно - в сутрешна пара от чай,
който в каната парещо бляска -
предвещавайки обеден рай.
Но навън е все още прохладно.
С ведрина то събужда лъчите -
по едно, по едно, бавно, бавно -
във морето си мие очите.
И прозява се в облаци, още.
И подпухнали устни премлясква -
да целува, да пее, но после -
първо отливът нека попляска.
Нотите се завихрят в посока,
след прозрачния бриз наредени -
по стените се удрят със скокове
и излизат в ушите ти взели
паметта на солта и на топлото.
В грамофона ти розов и джобен
са записали даже и мокрото.
Раковина е спомен за спомен.
© Северина Даниелова All rights reserved.
