Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално.
Ако спре, то ще стане квадрат -
побелял до решетка кристална,
ще забави, ще спре в кръговрат.
А вратът му в небето покълнал -
ще зарови ръцете си в танц.
Наобратно смехът му ще тръгне -
нанагорно по плоча със валс. ...