25 sept 2021, 19:33

Листопадно

  Poesía
411 0 0

Листопадно отлитат ни дните

в есенните алеи на живота ни тих.

Носят със себе си спомени  дивни

разделени по цвят, украсени със щрих.

 

Синева прозира от облачност скрита.

Вятърът пренарежда потоци с крила.

Капки дъждовни бисерно сплитат

мрежа вълшебна в сребриста дъга.

 

Пушеци сиви вият тънки снаги

нейде огньове разгарят любовни.

Приказни сънища за дворци и съдби

за истина древна, непозната и скромна.

 

Във небето последното ято чертае

летни спомени с посока на юг.

Тихо, безгласно, сърцето ридае

листопадно отлитат ни дните оттук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...