25.09.2021 г., 19:33

Листопадно

417 0 0

Листопадно отлитат ни дните

в есенните алеи на живота ни тих.

Носят със себе си спомени  дивни

разделени по цвят, украсени със щрих.

 

Синева прозира от облачност скрита.

Вятърът пренарежда потоци с крила.

Капки дъждовни бисерно сплитат

мрежа вълшебна в сребриста дъга.

 

Пушеци сиви вият тънки снаги

нейде огньове разгарят любовни.

Приказни сънища за дворци и съдби

за истина древна, непозната и скромна.

 

Във небето последното ято чертае

летни спомени с посока на юг.

Тихо, безгласно, сърцето ридае

листопадно отлитат ни дните оттук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...