Листопадно
420
0
0
Листопадно отлитат ни дните
в есенните алеи на живота ни тих.
Носят със себе си спомени дивни
разделени по цвят, украсени със щрих.
Синева прозира от облачност скрита.
Вятърът пренарежда потоци с крила.
Капки дъждовни бисерно сплитат
мрежа вълшебна в сребриста дъга.
Пушеци сиви вият тънки снаги
нейде огньове разгарят любовни.
Приказни сънища за дворци и съдби
за истина древна, непозната и скромна.
Във небето последното ято чертае
летни спомени с посока на юг.
Тихо, безгласно, сърцето ридае
листопадно отлитат ни дните оттук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
