25 сент. 2021 г., 19:33

Листопадно

415 0 0

Листопадно отлитат ни дните

в есенните алеи на живота ни тих.

Носят със себе си спомени  дивни

разделени по цвят, украсени със щрих.

 

Синева прозира от облачност скрита.

Вятърът пренарежда потоци с крила.

Капки дъждовни бисерно сплитат

мрежа вълшебна в сребриста дъга.

 

Пушеци сиви вият тънки снаги

нейде огньове разгарят любовни.

Приказни сънища за дворци и съдби

за истина древна, непозната и скромна.

 

Във небето последното ято чертае

летни спомени с посока на юг.

Тихо, безгласно, сърцето ридае

листопадно отлитат ни дните оттук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....