Листопадно отлитат ни дните

в есенните алеи на живота ни тих.

Носят със себе си спомени  дивни

разделени по цвят, украсени със щрих.

Синева прозира от облачност скрита.

Вятърът пренарежда потоци с крила.

Капки дъждовни бисерно сплитат

мрежа вълшебна в сребриста дъга.

Пушеци сиви вият тънки снаги

нейде огньове разгарят любовни.

Приказни сънища за дворци и съдби

за истина древна, непозната и скромна.

Във небето последното ято чертае

летни спомени с посока на юг.

Тихо, безгласно, сърцето ридае

листопадно отлитат ни дните оттук.