7 jul 2009, 22:42

Литературен романс 

  Poesía » De amor
544 0 4

Поет безпаметно се влюби в поетеса.

Изгуби се в балканите ù стръмни.

И дъжд го вледенява, тъмен вятър – среса,

но скоро над душата му ще съмне.

 

Завихря във въртоп изтръгнатите стволи

стихия, глухо в бреговете вила.

Той вече своите пристанища събори

и чака с девет бесни бала в кила.

 

Поет отчаяно обикна поетеса.

Поетът – вечното момче, порасна.

И ангел бързокрил на Господ вест донесе:

за любовта вселената е тясна.

© Аноним Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??