7 июл. 2009 г., 22:42

Литературен романс

773 0 4

Поет безпаметно се влюби в поетеса.

Изгуби се в балканите ù стръмни.

И дъжд го вледенява, тъмен вятър – среса,

но скоро над душата му ще съмне.

 

Завихря във въртоп изтръгнатите стволи

стихия, глухо в бреговете вила.

Той вече своите пристанища събори

и чака с девет бесни бала в кила.

 

Поет отчаяно обикна поетеса.

Поетът – вечното момче, порасна.

И ангел бързокрил на Господ вест донесе:

за любовта вселената е тясна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аноним Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...