Поет безпаметно се влюби в поетеса.
Изгуби се в балканите ù стръмни.
И дъжд го вледенява, тъмен вятър – среса,
но скоро над душата му ще съмне.
Завихря във въртоп изтръгнатите стволи
стихия, глухо в бреговете вила.
Той вече своите пристанища събори
и чака с девет бесни бала в кила.
Поет отчаяно обикна поетеса.
Поетът – вечното момче, порасна.
И ангел бързокрил на Господ вест донесе:
за любовта вселената е тясна.
© Аноним All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
