Поет безпаметно се влюби в поетеса.
Изгуби се в балканите ù стръмни.
И дъжд го вледенява, тъмен вятър – среса,
но скоро над душата му ще съмне.
Завихря във въртоп изтръгнатите стволи
стихия, глухо в бреговете вила.
Той вече своите пристанища събори
и чака с девет бесни бала в кила.
Поет отчаяно обикна поетеса.
Поетът – вечното момче, порасна.
И ангел бързокрил на Господ вест донесе:
за любовта вселената е тясна.