14 abr 2019, 10:00

Лов на пеперуди I

  Poesía » Otra
617 2 6

/oткъс/

 

Вземи мрежата преди да тръгнеш,

зная че, веднъж потеглил, не ще се върнеш.

Сложи в раницата си шишенце с вода,

малката кожена торба, която ти уших преди дни,

епруветката с отрова стрита на прах,

и като примамка току-що откъснати цветя.

Колко е една шепа страх?

По-малка и от капка.

Вземи от рафта снимката сложена в рамка,

нека ти напомня за домът ни,

за нас: на нея сме засмени,

в малкия, любим наш двор,

и по клоните на дърветата на заден фон,

любимият ни птичи хор.

Сложи си любимата твоя шапка,

слънцето, знаеш, никого лъчите не жалят.

Не я сваляй, 

                   ще те подпалят.

 

Стрелите и лъка – не забравяй.

А после към прага се отправи,

една крачка от мен те дели.

Рано призори – тръгни.

Назад не се обръщай.

Не поглеждай настрани.

Ще чуеш само стрелките на часовника,

                                                                спиращи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...