Лов на пеперуди I
/oткъс/
Вземи мрежата преди да тръгнеш,
зная че, веднъж потеглил, не ще се върнеш.
Сложи в раницата си шишенце с вода,
малката кожена торба, която ти уших преди дни,
епруветката с отрова стрита на прах,
и като примамка току-що откъснати цветя.
Колко е една шепа страх?
По-малка и от капка.
Вземи от рафта снимката сложена в рамка,
нека ти напомня за домът ни,
за нас: на нея сме засмени,
в малкия, любим наш двор,
и по клоните на дърветата на заден фон,
любимият ни птичи хор.
Сложи си любимата твоя шапка,
слънцето, знаеш, никого лъчите не жалят.
Не я сваляй,
ще те подпалят.
Стрелите и лъка – не забравяй.
А после към прага се отправи,
една крачка от мен те дели.
Рано призори – тръгни.
Назад не се обръщай.
Не поглеждай настрани.
Ще чуеш само стрелките на часовника,
спиращи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
