Лов на пеперуди I
/oткъс/
Вземи мрежата преди да тръгнеш,
зная че, веднъж потеглил, не ще се върнеш.
Сложи в раницата си шишенце с вода,
малката кожена торба, която ти уших преди дни,
епруветката с отрова стрита на прах,
и като примамка току-що откъснати цветя.
Колко е една шепа страх?
По-малка и от капка.
Вземи от рафта снимката сложена в рамка,
нека ти напомня за домът ни,
за нас: на нея сме засмени,
в малкия, любим наш двор,
и по клоните на дърветата на заден фон,
любимият ни птичи хор.
Сложи си любимата твоя шапка,
слънцето, знаеш, никого лъчите не жалят.
Не я сваляй,
ще те подпалят.
Стрелите и лъка – не забравяй.
А после към прага се отправи,
една крачка от мен те дели.
Рано призори – тръгни.
Назад не се обръщай.
Не поглеждай настрани.
Ще чуеш само стрелките на часовника,
спиращи.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
