AJIEKC (Алекс Маринова)
20 20
30 mar 2012, 22:12

Лунни размисли 

  Poesía » De amor
632 0 7

Виждаш ли Луната как

постила бляскава пътека?

Прогонва този черен мрак,

разпръсва светлина полека.

 

Притваря уморените очи

и минава лекичко през тях,

слива се със хорските души

в телата наши, пълни с грях.

 

 

Аз си лягам вече, ами ти?

Придружи ме в лунния ми сън...

Тялото ми можеш да си присвоиш,

но душата ми е някъде навън!

© Алекс Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??