Лунни размисли
Виждаш ли Луната как
постила бляскава пътека?
Прогонва този черен мрак,
разпръсва светлина полека.
Притваря уморените очи
и минава лекичко през тях,
слива се със хорските души
в телата наши, пълни с грях.
Аз си лягам вече, ами ти?
Придружи ме в лунния ми сън...
Тялото ми можеш да си присвоиш,
но душата ми е някъде навън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Маринова Всички права запазени
