30.03.2012 г., 22:12 ч.

Лунни размисли 

  Поезия » Любовна
666 0 7

Виждаш ли Луната как

постила бляскава пътека?

Прогонва този черен мрак,

разпръсва светлина полека.

 

Притваря уморените очи

и минава лекичко през тях,

слива се със хорските души

в телата наши, пълни с грях.

 

 

Аз си лягам вече, ами ти?

Придружи ме в лунния ми сън...

Тялото ми можеш да си присвоиш,

но душата ми е някъде навън!

© Алекс Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??