30 мар. 2012 г., 22:12

Лунни размисли 

  Поэзия » Любовная
667 0 7

Виждаш ли Луната как

постила бляскава пътека?

Прогонва този черен мрак,

разпръсва светлина полека.

 

Притваря уморените очи

и минава лекичко през тях,

слива се със хорските души

в телата наши, пълни с грях.

 

 

Аз си лягам вече, ами ти?

Придружи ме в лунния ми сън...

Тялото ми можеш да си присвоиш,

но душата ми е някъде навън!

© Алекс Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??