Виждаш ли Луната как
постила бляскава пътека?
Прогонва този черен мрак,
разпръсва светлина полека.
Притваря уморените очи
и минава лекичко през тях,
слива се със хорските души
в телата наши, пълни с грях.
Аз си лягам вече, ами ти?
Придружи ме в лунния ми сън...
Тялото ми можеш да си присвоиш,
но душата ми е някъде навън!
© Алекс Маринова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
