Лунни размисли

Mar 30, 2012, 10:12 PM

Poetry » Love

724 0 7

Виждаш ли Луната как
постила бляскава пътека?
Прогонва този черен мрак,
разпръсва светлина полека.
Притваря уморените очи
и минава лекичко през тях,
слива се със хорските души
в телата наши, пълни с грях.
Аз си лягам вече, ами ти?
Придружи ме в лунния ми сън...
Тялото ми можеш да си присвоиш,
но душата ми е някъде навън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Лунни размисли

Want to read more?

Random works