AJIEKC (Алекс Маринова)
20 20
Mar 30, 2012, 10:12 PM

Лунни размисли 

  Poetry » Love
643 0 7

Виждаш ли Луната как

постила бляскава пътека?

Прогонва този черен мрак,

разпръсва светлина полека.

 

Притваря уморените очи

и минава лекичко през тях,

слива се със хорските души

в телата наши, пълни с грях.

 

 

Аз си лягам вече, ами ти?

Придружи ме в лунния ми сън...

Тялото ми можеш да си присвоиш,

но душата ми е някъде навън!

© Алекс Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??